Единственото, за което мислих е думата ПРОХЛАДА. Докато шофирах видях един квартален магазин и си казах:
„Спирам за да си взема един сладолед.“
Унесен в мисълта за сладолед и издърпвайки си предпазния колан от волана, погледа ми прониза стъклото фокусирайки , ето тази жена на снимката която виждате ще я нарека „лудата от магазина“
От самата безнадеждна гледка се облях още по- силно т пот , някак си изтръпнах от вида на тази жена ,някъде около 40-те години, навлечена с всички тези дрехи и шуба при 38 градусови жеги, клекнала и гледаше небето, очите и се бяха избелили от втораченият й нагоре поглед, като че ли беше в транс. Загледах се по -обстойно като ,че ли тази жена се молеше , шепнейки си нещо и гледайки съсредоточено лятното августовско синьо небе .Какво ли виждаше ? Та по него и птичка не прелиташе. Клатейки се клекнала тя просто изговаряше много бързо някак ви думи, като заклинание за нещо. Слязох от колата, доближих се, а тя все нагоре гледаше и се тресеше силно, до нея имаше торбичка пълни с дрехи явно от първа необходимост като ,ч е ли това беше всичката и покъщнина . Мина ми през ум или е изгонена или е скитница и й е писано да си мъкни една единствена торбичка с дрехи .Погледнах себе си бях чист, парфюмиран, дрехите ми не са от дизайнерски и маркови ,но са нови,красиви ,прилежни за сезона. Замислих си и си казах: „Какво имам аз, какво има тя? „
Да , аз имах всичко от което съм имал нужда и съм си го набавял , тя имаше само този кожух на себе с който не се разделяше и в тия жеги ,дори закачалка нямаше за да го наниже на нея и да го прибере, самата тя и тялото й бяха закачалката на този кожух. Стоях и гледах дори забравих че е жега, и че слънцето ме жули отвсякъде,а жената продължаваше да си говори. Питах се какво я е накрало да стигне до тук , сама отчуждена, анатемосана ,че съзнанието й да стане единствения другар с който тя общуваше гласно и очебийно. Нима е луда?Тя просто си нямаше никого, а само от време на време се лепваха случайни отвратени погледи на минувачи ,дори и погледите на хотата не искаха да се задържат на нея и да и станат приятели. Какво разбирам аз под понятието „луд“? Опитах се мисловно да изкарам тълковният речник в съзнанието си и да намеря думата-просто не можах. Някаква тъга и емпатия ме обзе да гледам тази скитаща и отчаяна до пълна степен жена. И пак започнах да си задавам въпроси. Има ли близки , съпруг и деца? Май си нямаше никой само вярата в онова нещо на небето в което толкова беше вторачена . Опитах се да й кажа една дума, но тя като че ли не беше в този свят не виждаше мен ,дори не се стреснах когато се доближих по-близко до нея , не се погнусих , нямаше го в съзнанието ми оня аромат на клошар. Не усещах, нито миризми, нито страх, нито отвращание. Дори забравих къде съм спря и за какво .Тя „лудата до магазина“ все така си стоеше навлечена с този кожух. Докато гледах някакъв ангел ми плесна с ръце пред очите и ме дръпна за ухото казвайки ми:
“Шууууууууу ало , какво блееш? До сега не си ли виждал такива хора, къде са ти очите , вие май хората дето сте имали късмета да раснете в добра сред а да не сте лишени от нищо ,забравяте да си отваряте очите за други които може да са на вашите години във вашият град, но да нямат вашият живот и щастие. Ето, виждаш ли понякога живота до къде може да те докара да облечеш шубата и да си говориш сам . Тя не е луд а д а знаеш.Отчаянието и нищетата са й преобразили земния живот в просешки. И тя като теб се е родила от мъж и жена, била е дете имала е семейство, но ето понякога не винаги това, което си мечтаем и искаме д а станем живота ни г о поднася съдбата.Някой стават царе ,други мишки,но за всички слънцето е общо. А виж себе си, имал си просто късмет ,а всеки ден те улавям в крачка да се оплакваш къде от хората, къде от времето , ето и сега докато караше колата си мънкаше че ти е горещо и че ти се яде сладолед. А тя, а тя какво е яла питай я ? А какво детство е имала ,знаеш ли. Хммммммммм въобще не е като твоето. „
Докато в съзнанието ми говореше този ангел, очите ми се обърнаха и видях жената ме гледаше ококорено. Казах си:
“ Боже, какво ли вижда в мен? Някой дето сега ще я изгони и изтрита от това място пред магазина за да не проси .“
Определено поглед а й стана плах като на изгубено и беззащитно котен на улицата .Съвзех се изключих всички гласове и мисли в мен и набързо изтичах до магазина .Купих сладолед и не само това. На входа до магазина като излязох се озърнах и видях, че онази „ЛУДАТА“ СЕ БЕШЕ ПРЕМЕСТИЛА НЯКОЛКО МЕТРА В СТРАНИ , ЯВНО В НЕЯ ИМАШЕ РАЗУМ, КОЙТО И КАЗВАШЕ „МРЪДНИ се, ЧЕ ПРЕЧИШ НА ХОРАТА “
Застанах до нея, а тя забързано ровеше в торбата си извади е дин опърпан вестник с някаква кръстословица, зачете се, прибра го, после нещо се сети пак го извади ,и пак не ме виждаше, че стоя до нея .Тогава се изкашлих и тя ме погледна, подадох и торбата с огромна усмивка ,имам такава в себе си макар и повечето да ми казват, че не ме виждат усмихнат , тази усмивка не за резерв а в мен, тя прост ненадейно си излиза за да се порадва на нещо. Жената с е дръпна от протегната ми ръка с покупките и все пак аз и я дадох с пожеланието: „Вземи я ще ти трябва за из път“.
Дори не знаех дали някъде ще отиде ,просто ми се изплъзнаха от устат а. Тя я взе и се усмихна макар и да нямаше зъби в устат а, пръстите на ръцете й бяха черни и засечени ,живота просто не искаше да отмива от нея следите на страданието и орисията.Той яко си беше сложила стигмата на теглото . обърнах гръб и се запътих към колата все едно с километри вървях до нея, а в главата и някакво човече подигравателно ми с е смееше и повтаряше само едно. „
Роди ме мамо с късмет, роди ме мамо с късмет пък може един ден живота да ме накара да прося до кофи със смет.“
Казах си: Стига с това! Сложих предпазния колан и потеглих .Нито сладолед си купих, нито жегата усещах . Спрях да мисля и анализирам живота , какво да му мислиш и планов е да си правим, всеки ма своята карма и своя житейски път през който да мине.Но осъзнах, че живота е хубав само, ако намериш вярата и упованието да го оцениш и разбираш,да виждаш сигналите в него всеки ден, в който се събудиш и винаги да имаш едно на ум. Богословия всеки има с раждането , но простотията , алчността , завистта тях в живота си ми си ги създаваме
Това, което прочетохте не е някакво ученическо есе или монолог на блогър, това е моята история в рамките на един миг от 10 мин .Една история за сблъска ми с една жена, може би луда, може би не за някой от нас , но тя просто има своята карма ,различна моята , различна и от твоята .Ще оста в я разказът си отворен за всеки , който иска да добави по нещо от себе си за някой свой момент от своя живот.
