"Роси"

Днес отново успяха да ме зарадват толкова неочаквано.
Куриер дойде до вкъщи и ми донесе неподозирана награда,която съм спечелил от една игра.На снимката виждате масажор за тяло.
От един талон ,който извадих от една опаковка,попълних и изпраих на майтап,днес се оказа,че съм спечелил.
Благодаря на фирмата и организаторите на играта!

Коментар от фен

Ето един красив коментар от мой фен ,за което му благодаря :

"според мен ти си нещо, което всеки от нас (мъже и жени) биха искали да бъдат, но не им стиска да рискуват за да не изгубят далаверката от плътските удоволствия, макар и не с точния човек. с други думи, повечето от нас не успяваме да се опазим по начина, по който ти си съумял, защото смятаме, че не си струва да изпуснем момента да се праснем с някои. интереса е водещото при нас,а в твоите думи има нещо магическо, нещо което само чист човек има."

Най-дългият път

Ще си грабна внезапно торбичката,

ще си метна душата на рамо,
до последно – различен от всички,
но еднакъв със себе си само –
...
ще се втурна по мойте си пътища,

дето аз си ги пиша насън...
И надежда за тихо завръщане,
ще ме чака сред сенките вън...
Ще си вържа на възел обувките.
Нямам нужда от тежко палто.
Много дълго живях за преструвките!
Да ги взимам със мен – за какво?
Всички спомени в скрина оставих,
и затворих с усмивка вратата.
Колко време наужким забравях,
че сам си изписвам съдбата...
И такъв – с душа и торбичка,
няма как ветрове да ме спрат!
Идвам само да кажа: „Обичам те!”...
А е всъщност най-дългият път.

ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!. . .

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!. . .
Носи я винаги напред -в ръката,
възкръсвай: ставай, искай и намирай!


Не я затваряй в себе си, в душата. . .
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата,
мечтай ,защото тя ти е  съдбата.

С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата. . .
Не питай за ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!. . .

Уморено

Уморих се да бъда мъжествен!

Да обгръщам с учтиво внимание!
Уморих се от милите жестове,
от изпълнени с нежност послания...
Уморих се да бъда харесван,
ала – никога - не и обичан!

Уморих се и да ме заместват
със битовизма на кича...
И каква ли е тази умора
дето толкова пък ми хареса?
Вече няма с кого и да споря!
И не питам жените къде са!
Уморено сега си почивам
и това ми се струва приятно...
Но в един миг внезапно откривам,
че и връщане няма обратно...
Днес замислен, в албуми подреждам
спомените си – поизбелели!
Уморена лежи в тях надеждата...
Уморено и дните са спрели..
Уморено пропуснал съм нещо
и това е – по всичко личи,
че очаквал съм просто да срещна
уморени от обич очи...

Happy Birthday

Днес баба ми беше отворила един неин скрин със стари вехтории и докато търсеше това, което  си беше наумила ,аз случайно попаднах на тези свещички ,които виждате на снимката.Оказа се, че това са свещичките ми от тортата на 1-вия ми рожден ден.Успяла  е да ги запази и, ето 27г по-късно аз ги намерих .Повечето са начупени личи си,че са горели на  тортата ми макар и за кратко, но пък са запазили спомена за този ден.Отзад на опаковката им пише, че са произведени на 10 юли 1985г.

Намирайки този спомен днес  в един скрин знам,че денят ми отново ще  е прекрасен.

ИзПрАтИ мЕ

Изпрати ме по мост, след мен го срути,

реката да може без свян да върви.
Ако през рамо обърна се и потекат ми сълзи,
да си кажа:„струва си макар и да ми горчи”


Изпрати ме по огън, след мен го смрази
последния въглен останал за мен запази.
Ако в мисли по теб усетя отново топли вълни,
да е студено, назад да не тръгна докосни го с  лъжи.


Изпрати ме по сняг, след мен преспи прави
да затрупат всичко зейнало, дето толкоз боли.
Ако не мога да спра и   сърцето  тъжи,
да ме завие бялото и ми прати малко мечти.


Изпрати ме по нощ, след мен да вали и гърми,
последните дири дъжда с лекота да стопи.
и ако поискам даже и  насън да се върна,
посочи ми фалшива пътека по която да тръгна.


Изпрати ме без грях, да ми е леко и да  не ми тежи
после ключа от вратата смени и надалече хвърли,
проветри и парфюмът ми оставящ в домът  ти мои следи
вечерта си легни, а утрото с нова усмивка пак  посрещни.

Не обещавай

Недей ми обещава следващи лета.

Ела в тази звездна нощ, вземи ме.

Аз ще си тръгна още с първата роса.
Ще бъда лятна жар, искра без име.


Не ме сравнявай с други същества.
Ти вече ме намери- запази ме.
В ръцете, в стъпките, в смеха,
дори в сълзите си   пази ме.


Не ме оставяй близо до брега
До прилива до следваща вълна,
която ще отмие  мен и лятото
и ще заличи следите от залеза и любовта.

Да брулиш бадеми

Докато някой на юг брулят маслини ние  в България  все още нямаме такива култури,но пък си имаме и брулим бадеми и разбира се други неща :-) Това на снимката съм аз в профил ,а не в анфас  как бруля бадем засаден преди  години на нашето лозе по-скоро на лозето на „Вуйчо Ваньо” неговата страст.Смешно, нали да ме виждате  в такава поза не съм изтупан, нито освежен унесен в брулене,но пък  ето пак усмихнат готов за нови  предизвикателства.

Септември е  и виждам как есента започва да слага своя отпечатък върху природата.Беше 7-ми ходих с баща ми  на любимото му място,лозето където с гордост,той се наслаждава на  гледката, дело на неговия труд.Оглежда внимателно  гроздовете  дали са назрели, а самите зърна дали са налели,че все пак идва и гроздобера,най забавното и май най-лекото от цялата олелия при отглеждане и поддържане на един лозов масив.Забавно е, защото  едно, че не е толкова тежка работата  да късаш  гроздата  и другото е, че  има много  хора  говорят, смеят се. Преди години се чуваше и детски глъч по  територията на  този големи лозови плантации,днес вече  деца няма  явно защото  не намират нищо интересно на едно такова място.Но помня  изминалите годните  бяха весели на гроздобер и хората бяха като, че ли по трудолюбиви и всеотдайни,а  сега   станали малко немърливи,незаинтересовани,калпави и по-смачкани и изцедени от ежедневието.Надявам се и тази година също да е весела.Е,няма да е както предходните, но  дано усетим малко от  атмосферата, че сме на гроздобер, а не на ……

Та покрай това да   хвърлим едно око на  лозето ,набрахме си и бадеми,хубави изпечени от лятното  и жарко слънце, а като ги разчупиш  и опиташ се пренасяш в страната  на благоуханието от  бадемово мляко.Представяш си как се къпеш във вана  от такова мляко. И докато  схрупаш ядката,  хоп  прещраква ти и се отзоваваш в реалността и виждаш наоколо изсъхнала трева,изорани нивя,    изгорели поля.,а небето е  все така  безоблачно и свежо,ама гледката на земята е  есенна с надеждата ,че на пролет пак ще  виждаме  полските красоти.

И така днес отново преживях едно приятно  вълнение,  макар и за повечето хора то да не е нищо, кой знае какво , за някой да  е тъпо, за други  смешно,за трети селско,но пък за мен беше  едно такова  сладко  и омайно  приключение да бруля бадем със замах после да клекна и  с пръстите си да ги обирам  от  напуканата от жажда земя.Може би един ден няма да имат тази възможност да повторя това просто,защото или няма да го има лозето или нямам да имам интерес към това.Хората казват,че времето се променя всъщност не се променя то с (малки изключения променя се физическото време като светлината,топлината и климата), всъщност  променя  се отношението на хората към  времето.Някой просто се отегчават от него и им тежи ,други губят стимул и желание ,трети просто ги мързи и се отклоняват от традициите и принципите си,а  четвърти   като ,че ли замръзват в него остават като един хербарий в рамка вечно закачен на една стена потънала в паяжини,забравена от някой.Е, кажете ми сега?  Да брулиш бадем  не е ли чиста и проста   селска гимнастика без гимнастически уреди,без миризма на запотени  от  умора човешки тела,гимнастика на слънце под красиво  синьо септемврийско небе.

Аз и морето

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере

                                      Петя Дубарова

Те си отиват

За последно ги видях преди седмица,тези на снимката бяха кацнали под стряхата на  една постройка в домът ни и гледаха уморено с малките си маслинено черни очички.

Уморени може би  от  жегите ,които това лято им донесе в нашите географски ширини и въпреки това не спряха през  цялото това лято да огласят домът ми с лястовичия  си език .Цяло лято работеха, неуморно първо за да направят  гнездото си,след това да излюпят и отгледат малките си и накрая да го обучат да лети да  се подготви за голямото пътуване на юг.

Гледах ги омаяно и усмихнато така накацали винаги го правят преди да отпътуват.Когато се доближих и  ги щракнах  една от тях разтвори „черната си пелерина” и отлетя  последваха  я и другите  в редица.Отлитайки от стряхата като,че ли ме подканиха   а ги последвам с погледа си.Когато погледнах на къде  извиха, те  вече  бяха накацали на жицата  до безброй други лястовички чуруликащи своята последна песен за тази година.А,аз и се усмихвах като малко дете,усмихнах се на песента,която чувах и ми пееха и в  същото време  в съзнанието ми изплува мисълта „от къде   толкова много импулс  им  е вдъхнат,а  са толкова  малки крехки,но пъргави и неуморни за  да пропътуват с полет толкова хиляди километри към другата своя  страна.Гледайки ги наредени една  до друга  всички те ми изглеждаха като  едни красиви черни перли  тогава си припомних разказа на Йовков „По жицата” където един от героите  беше  една  само една  лястовичка  като тези, които виждах пред себе си само,че тази от  разказа беше  бяла.

И  си казах: „Защо никога в живота си  до сега  не успях да видя  нито една бяла лястовичка,която  Йовков  беше описал като чудодейна. Ей, така  да видя и да  си пожелая нещо,пък току виж се сбъднало и ми донесе щастие.След минути мълчание и вторачен поглед  към жицата  осъзнах, че  очите са ни тези,които избират какво и как да виждат нещата около себе си, дали бели  или черни ,а  сърцето ни е  това което избира  в какво да  вярва  дали в  доброто или  лошото.

Аз виждах всички тях като черни ,но вътрешно  ги усещах като бели   и красиви сами по себе си, които караха    сърцето ми да  трепти от  емоция   незнайно какво, но определено беше хубава.В този миг усетих какво е да си щастлив   да се имаш  за късметлия в  този живот.Късмет е  и  цяло щастие  е  една такава птичка да избере домът ти за  подслон  през  този сезон  и да  оживява   с  гласът  си двора ти д а му придава  приветливост,  хармония и чистота.

Сега искам да се обърна към  вас всички,които чете това:Белите лястовици са навсякъде около нас и в живота ни.Те не отлитат,ако са ми не ги прогониш хвърляйки „безверния” си камък.Белите лястовички са нашата  вярва,нашият трепет  нашата  доброта. Успееш ли да ги видиш и докоснеш с  подсъзнанието в  себе си,ти  просто си щастливец.

Помнете: подсъзнанието  е  вашата сила  към по-добър и прекрасен живот ,към който всички ние се стремим .Нещата от живота ни не са бели, нито черни, те са  си просто НЕЩА,  защото трябва или искаме  да ни се случват  било волно или неволно, важно е  след като се случат как ще  ги оценим  като такива.

А сега ви пожелавам приятен полет  към  „дома.” Този в, който  стопанина е само един , а именно вие.

Разпада се на ноти любовта

Разпада се на бели  птици  любовта.

На залези, на лудости, въздишки,
парчета его, чувство за вина.
И болката да не очакваш нищо...
забиваш юмруците си в пръста

Разпада се на ноти любовта
(мелодия от вчерашни целувки).
А лятото танцува под дъжда
с най-тъжните си петъчни обувки.
Отвъд тъгата пак ли е тъга?

Раздялата не е ли алогичност,
приличаща на края на света?
И как се трие думата "обичам"?...
като за нея няма гумичка една

Ще те забравям всеки, всеки ден.
От тука чак до края на земята.
А после ще се влюбя в слънчоглед.
Сега се уча как да бъда вятър

Поздрав от морето

GoodYear

Много благодаря за подаръците, които получих днес от някой хора заедно с  партньорската верига  бензиностанции Еко.
Ще си ги ползвам със здраве.
Натроението е всичко.Бензиностанции Еко, има разлика!

Ако се опиташ

Нежно небрежно

Това, което виждате е лайно и то човешко .Преди седмица вървях по една алея в Сливен и в далечината видях едно дете да клечи и майка му до него явно му помагаше помислих, че е пишкало.
След като майката набързо го облече и тръгнаха по алеят

а, се разминахме когато наближих ловното място нагоре където те бяха спрели видях това, което е на снимката.Не се отвратих но го заснех .Не разбрах едно защо майката нея чукна съвестта и не се сети да изходи детето си в храстите до алеята,а точно на средата на алеята го накара да си пусна фекалиите.

Загледах се в лайното не беше рядко и си викам, ами то детето не е било толкова на зор,че веднага да иска да го пусне в гащите си и тя да ги пере после , можеше да го дръпне в храстите, и то там да си разтовари от тежината в организма си.
Възмущаваме се от хората, които разкарват домашните си любимци по парковете, които се изхождат в тревата или пясъка където играят децата , а собствениците им не ги обират в торбички ,ама това което направи тази майка на своя „домашен любимец” роден с интелект,който след време ще се развие надявам се на по- добро ниво мисля, че е просташко.
Надявам се, тази снимка и описание към нея да стигнат до очите на тази млада и уж "интелигентна" майка да се засрами малко след като детето и не може да мисли и разсъждава като голям човек и няма чувство за вина и срам поне, тя да си взема малко поука от небрежното си майчинско чувство при отглеждане и възпитание на бъдещия си наследник.

Един от вас

Беше 1-ви септември 2012г. денят, в който и аз станах един от блогърите  тук.

Нощта срещу втори си чатиш  с един приятел,който ми е   в списъка с приятели в  една социална мрежа.Докато чатихме,той сподели,че често следи моите  интересни и  забавни публикации в тази  социална мрежа и с  охота ми предложи да си направя профил тук в BLOGER където ще ми,е по забавно да си споделям,контролирам и    ограничавам публикациите да си отразявам ежедневието,емоциите,размислите и страстите.Тук ще имам много читатели, които ще ми следят  публикациите.Естествено проявих голям интерес към това негово предложение и влязох   тук.Направих си профил и  реших като първа публикация на  блога  си да сложа нещо   по-кратко   и не толкова отегчаващо и задълбочаващо за мен .С времето всички вие   когато  ми следите   с  желание и интерес   блога ще  ме опишете и  с  вашите думи ще ме определите какъв човек съм.

Не бих искал да се разкривам нацяло, кой съм от къде съм и т. н. Дори  на тоя  етап и  снимка моя няма д а сложа.Нека с  тази моя анонимност бъда по- забавен и интересен и за аудиторията тук.

ProFile 21 е млад и  усмихнат младеж, за който в  очите на хората няма никакви проблеми,но де  да беше така.Всъщност много познати са и казвали  „ Ех  да можех да ти имам проблемите и усмивката”

Странно защо  ме мислят за   безпроблемен човек,  на който живота е само вусмивки в който няма  страх ,стрес,тъга,тревоги и разочарование.

За в бъдеще се надявам с моите  снимки ,разкази,стихове  и кратка публицистика  да предизвикам у вас интерес и положителни емоции да ви върна към приятни спомени от  вашето минало  и желание за комуникация и споделяне с мен самия.

Нито един от моите постове няма  да има за цел да манипулира или убеждава  вас читателите да с е съгласите изцяло с моята гледна точка.Ще се радвам да коментирате   да давате  оценките  си,  да ме  критикувате и насърчавате.Така, моето ежедневие,мисли и светоглед  споделени тук ще  придобият смисъл уловен от  вас самите какъвто си го представите и разберете.Ще е  радост за мен да създам нови приятелства с  една част от  блогърите тук.

Вярвам,че живота на нас  хората е по- интересен когато е споделен  и омесен с емоции и вълнения.

Предварително ви благодаря за уважението  и проявения интерес към ProFile 21!