Те си отиват

За последно ги видях преди седмица,тези на снимката бяха кацнали под стряхата на  една постройка в домът ни и гледаха уморено с малките си маслинено черни очички.

Уморени може би  от  жегите ,които това лято им донесе в нашите географски ширини и въпреки това не спряха през  цялото това лято да огласят домът ми с лястовичия  си език .Цяло лято работеха, неуморно първо за да направят  гнездото си,след това да излюпят и отгледат малките си и накрая да го обучат да лети да  се подготви за голямото пътуване на юг.

Гледах ги омаяно и усмихнато така накацали винаги го правят преди да отпътуват.Когато се доближих и  ги щракнах  една от тях разтвори „черната си пелерина” и отлетя  последваха  я и другите  в редица.Отлитайки от стряхата като,че ли ме подканиха   а ги последвам с погледа си.Когато погледнах на къде  извиха, те  вече  бяха накацали на жицата  до безброй други лястовички чуруликащи своята последна песен за тази година.А,аз и се усмихвах като малко дете,усмихнах се на песента,която чувах и ми пееха и в  същото време  в съзнанието ми изплува мисълта „от къде   толкова много импулс  им  е вдъхнат,а  са толкова  малки крехки,но пъргави и неуморни за  да пропътуват с полет толкова хиляди километри към другата своя  страна.Гледайки ги наредени една  до друга  всички те ми изглеждаха като  едни красиви черни перли  тогава си припомних разказа на Йовков „По жицата” където един от героите  беше  една  само една  лястовичка  като тези, които виждах пред себе си само,че тази от  разказа беше  бяла.

И  си казах: „Защо никога в живота си  до сега  не успях да видя  нито една бяла лястовичка,която  Йовков  беше описал като чудодейна. Ей, така  да видя и да  си пожелая нещо,пък току виж се сбъднало и ми донесе щастие.След минути мълчание и вторачен поглед  към жицата  осъзнах, че  очите са ни тези,които избират какво и как да виждат нещата около себе си, дали бели  или черни ,а  сърцето ни е  това което избира  в какво да  вярва  дали в  доброто или  лошото.

Аз виждах всички тях като черни ,но вътрешно  ги усещах като бели   и красиви сами по себе си, които караха    сърцето ми да  трепти от  емоция   незнайно какво, но определено беше хубава.В този миг усетих какво е да си щастлив   да се имаш  за късметлия в  този живот.Късмет е  и  цяло щастие  е  една такава птичка да избере домът ти за  подслон  през  този сезон  и да  оживява   с  гласът  си двора ти д а му придава  приветливост,  хармония и чистота.

Сега искам да се обърна към  вас всички,които чете това:Белите лястовици са навсякъде около нас и в живота ни.Те не отлитат,ако са ми не ги прогониш хвърляйки „безверния” си камък.Белите лястовички са нашата  вярва,нашият трепет  нашата  доброта. Успееш ли да ги видиш и докоснеш с  подсъзнанието в  себе си,ти  просто си щастливец.

Помнете: подсъзнанието  е  вашата сила  към по-добър и прекрасен живот ,към който всички ние се стремим .Нещата от живота ни не са бели, нито черни, те са  си просто НЕЩА,  защото трябва или искаме  да ни се случват  било волно или неволно, важно е  след като се случат как ще  ги оценим  като такива.

А сега ви пожелавам приятен полет  към  „дома.” Този в, който  стопанина е само един , а именно вие.