ИзПрАтИ мЕ

Изпрати ме по мост, след мен го срути,

реката да може без свян да върви.
Ако през рамо обърна се и потекат ми сълзи,
да си кажа:„струва си макар и да ми горчи”


Изпрати ме по огън, след мен го смрази
последния въглен останал за мен запази.
Ако в мисли по теб усетя отново топли вълни,
да е студено, назад да не тръгна докосни го с  лъжи.


Изпрати ме по сняг, след мен преспи прави
да затрупат всичко зейнало, дето толкоз боли.
Ако не мога да спра и   сърцето  тъжи,
да ме завие бялото и ми прати малко мечти.


Изпрати ме по нощ, след мен да вали и гърми,
последните дири дъжда с лекота да стопи.
и ако поискам даже и  насън да се върна,
посочи ми фалшива пътека по която да тръгна.


Изпрати ме без грях, да ми е леко и да  не ми тежи
после ключа от вратата смени и надалече хвърли,
проветри и парфюмът ми оставящ в домът  ти мои следи
вечерта си легни, а утрото с нова усмивка пак  посрещни.