Да брулиш бадеми

Докато някой на юг брулят маслини ние  в България  все още нямаме такива култури,но пък си имаме и брулим бадеми и разбира се други неща :-) Това на снимката съм аз в профил ,а не в анфас  как бруля бадем засаден преди  години на нашето лозе по-скоро на лозето на „Вуйчо Ваньо” неговата страст.Смешно, нали да ме виждате  в такава поза не съм изтупан, нито освежен унесен в брулене,но пък  ето пак усмихнат готов за нови  предизвикателства.

Септември е  и виждам как есента започва да слага своя отпечатък върху природата.Беше 7-ми ходих с баща ми  на любимото му място,лозето където с гордост,той се наслаждава на  гледката, дело на неговия труд.Оглежда внимателно  гроздовете  дали са назрели, а самите зърна дали са налели,че все пак идва и гроздобера,най забавното и май най-лекото от цялата олелия при отглеждане и поддържане на един лозов масив.Забавно е, защото  едно, че не е толкова тежка работата  да късаш  гроздата  и другото е, че  има много  хора  говорят, смеят се. Преди години се чуваше и детски глъч по  територията на  този големи лозови плантации,днес вече  деца няма  явно защото  не намират нищо интересно на едно такова място.Но помня  изминалите годните  бяха весели на гроздобер и хората бяха като, че ли по трудолюбиви и всеотдайни,а  сега   станали малко немърливи,незаинтересовани,калпави и по-смачкани и изцедени от ежедневието.Надявам се и тази година също да е весела.Е,няма да е както предходните, но  дано усетим малко от  атмосферата, че сме на гроздобер, а не на ……

Та покрай това да   хвърлим едно око на  лозето ,набрахме си и бадеми,хубави изпечени от лятното  и жарко слънце, а като ги разчупиш  и опиташ се пренасяш в страната  на благоуханието от  бадемово мляко.Представяш си как се къпеш във вана  от такова мляко. И докато  схрупаш ядката,  хоп  прещраква ти и се отзоваваш в реалността и виждаш наоколо изсъхнала трева,изорани нивя,    изгорели поля.,а небето е  все така  безоблачно и свежо,ама гледката на земята е  есенна с надеждата ,че на пролет пак ще  виждаме  полските красоти.

И така днес отново преживях едно приятно  вълнение,  макар и за повечето хора то да не е нищо, кой знае какво , за някой да  е тъпо, за други  смешно,за трети селско,но пък за мен беше  едно такова  сладко  и омайно  приключение да бруля бадем със замах после да клекна и  с пръстите си да ги обирам  от  напуканата от жажда земя.Може би един ден няма да имат тази възможност да повторя това просто,защото или няма да го има лозето или нямам да имам интерес към това.Хората казват,че времето се променя всъщност не се променя то с (малки изключения променя се физическото време като светлината,топлината и климата), всъщност  променя  се отношението на хората към  времето.Някой просто се отегчават от него и им тежи ,други губят стимул и желание ,трети просто ги мързи и се отклоняват от традициите и принципите си,а  четвърти   като ,че ли замръзват в него остават като един хербарий в рамка вечно закачен на една стена потънала в паяжини,забравена от някой.Е, кажете ми сега?  Да брулиш бадем  не е ли чиста и проста   селска гимнастика без гимнастически уреди,без миризма на запотени  от  умора човешки тела,гимнастика на слънце под красиво  синьо септемврийско небе.