На залези, на лудости, въздишки,
парчета его, чувство за вина.
И болката да не очакваш нищо...
забиваш юмруците си в пръста
Разпада се на ноти любовта
(мелодия от вчерашни целувки).
А лятото танцува под дъжда
с най-тъжните си петъчни обувки.
Отвъд тъгата пак ли е тъга?
Раздялата не е ли алогичност,
приличаща на края на света?
И как се трие думата "обичам"?...
като за нея няма гумичка една
Ще те забравям всеки, всеки ден.
От тука чак до края на земята.
А после ще се влюбя в слънчоглед.
Сега се уча как да бъда вятър
парчета его, чувство за вина.
И болката да не очакваш нищо...
забиваш юмруците си в пръста
Разпада се на ноти любовта
(мелодия от вчерашни целувки).
А лятото танцува под дъжда
с най-тъжните си петъчни обувки.
Отвъд тъгата пак ли е тъга?
Раздялата не е ли алогичност,
приличаща на края на света?
И как се трие думата "обичам"?...
като за нея няма гумичка една
Ще те забравям всеки, всеки ден.
От тука чак до края на земята.
А после ще се влюбя в слънчоглед.
Сега се уча как да бъда вятър

mnogo hubavo :)
ОтговорИзтриване